Време е за + и -. През 2020 сбъднах една от най-големите си мечти - станах докторант (+), след това направих немислимото - прекъснах докторантурата (-), за още по-немислимото - за да имам свободно време (+). Осъзнах ценността на това да ...

Не съм писала тук от 2019 година... не защото нищо не ми се е случвало, а защото ми се случват прекалено много неща.
Чудя се, имам ли тумор в главата? Докато чакам комисията от здравната каса да одобри заявлението ми за ЯМР имам доста вре...

Дванадесет през нощта.  Лежа и пиша на телефона. Коридора е тих, не се чува нито шляпането от чехлите на дежурната сестра, нито стенанието на някой старец. Пълна тишина, която смятам да ликвидирам като повикам някой лекар със звънеца до ...

Просто петък. Излизам от работа с характерното закъснение от един час. Просто не знам как вярвам, че в един час мога да компенсирам работа за 3 дни. Навън е 45 градуса в офиса е Арктика. Колегите ми са много чувствителни на тема температ...

 
Какво мислите за хората, които слагат сол в яденето преди да са го опитали?
Наскоро бях на семейно събиране. Седнахме на масата, всички си поръчаха каквото си поръча първия който си поръчваше и почнахме да си говорим за работа и друг...

 --- посвещавам този masterpiece на К.Ж 
Родих се и разбрах, че този свят не е за мен. Всъщност го знаех преди това, но колкото и да не ви се вярва, за сперматозоид имах доста ограничени възможности.
Не вярвам в нищо, дори в това, че същ...

„Memento mori, homine, quia pulvis es et in pulverem reverteris“ 
Помни смъртта, човече, защото си прах и в прах ще се превърнеш.
Не се самозабравяй!

 
Представете си, че след един час ще поемете първата си болезнена глътка въздух. Вагиналния отвор на майка ви ще ви изхвърли в този wild, wild world и ще ви се наложи да живеете. Ако ви е трудно да си го представите, недейте, то вече с...

Утре е последния ми ден на работа и обещах на моите колеги да напиша нещо за тях в блога ми.
Обичам мястото на което работя (ще работя до утре). Помня първия ми ден и вероятно няма да забравя и последния, освен ако не ме порази алцхайме...

Чудили ли сте се, къде се намира здравословната граница на тишината? Дали се намира между срама и отчаянието, между унижението и примирението или е между посиненото лице и чувството за вина?  Чувствали ли сте се виновни за това, че някой...

         Хората не разбират от дума. Това е единствената ситуация в която слагам себе си към общия знаменател - хора. Не само не разбирам от дума, ами докато някой ми говори в стил "ще те поучавам защото съм на 40 и съм с 20 години по-го...

Тази вечер  в двора на болницата, на една от пейките беше седнал клошар  с дълга мръсна коса и раздърпани дрехи. Минавайки покрай него чух че пее „....It"s a wonderful, wonderful life no need to hide and cry“. Впрочем, англий...